Музейна сбирка в Тополовград е съществувала още през 30-те години на ХХ век. Била е основана от Научно – Археологическо дружество “Долмен” – Тополовград, прекратила е своето съществуване през 1943г.

През 1970 г. в местното читалище отново била създадена музейна сбирка, която през 1982г. e преместена в сегашната сграда – една от най-красивите в града. Строена е в началото на ХХ век от богатата Каваклийска фамилия Влайкидис (понастоящем изселници в гр.Солун). След изселването на гърците от района в периода 1923-1926 г., в нея се помещавало представителството на БЗКБ (Българска Земеделска и Кооперативна  Банка) и на БНБ.

Съвременната експозиция е разположена на два етажа и съхранява ценни предмети, документи и снимков материал, свидетелстващи за историческото развитие на района. На горния етаж е представена историята на района от древността до наши дни. На долния етаж е подредена етнографска сбирка.

 

Историческа хронология на Административно-териториалната принадлежност на Тополовградския район,

Околийски началници на Каваклийска околия 1879г. – 1901г. и градските кметове за периода 1879-2007г.

 

В хода на Освободителната Руско – турска война 1877г. – 1878г. по българските земи били учредени 8 губернии /Сливенска – 19/02/1878г./

Град Одрин и Одрински вилает се  се намирали под военно управление, но по време на управлението на княз Александър Дондуков – Корсаков и там било въведено в стеснен вид гражданско управление.

 

След промените произтичащи от Берлинския договор /13/07/1878г./ Санстефанска България била разпокъсана на Княжество България и Автономната област Източна Румелия, а Тракия и Македония оставали в пределите на Османската империя.

 

Губерниите и окръзите които оставали в пределите на Източна Румелия:

Пловдивска губерния – Пловдивски, Татарпазарджишки, Хасковски, Старазагорски,Чирпански и Казанлъшки окръзи.

Сливенска губерния – Сливенски, Новозагорски, Ямболски, Бургаски, Айтоски, Анхиалски и Месемврийски окръзи.

Казълагачка околия от Одрински санджак

 

С приказ №55 от 10/05/1879г. на генерал-губурнатора на Източна Румелия генерал-лейтенант Аркадий Димитриевич Столипин областта е разделена временно, „преди да се определят съвършенно границите на департаментите и кантоните”, на 6 департамента /губернии/ и 28 кантона /околии/. С него се създава Каваклийска околия /кантон/ в състава на Сливенски департамент /окръг/.

 

1. Димитър Хармузиади – 20/06/1879г. – средата на ноември 1880г.

Освен него в новосъздаденото околийското управление са работили: Сава Матеев - полицейски пристав, родом от Жеравна, Йовчо Тепев – писар, родом от Нова Загора, Никола Атанасов Памуков – писец, родом от Жеравна, Хараламби Аспириади – писец, родом от Станимака.

2. Александър Томас /Томаиди, Томаидис/ - средата на ноември 1880г. края на 1883г.
3. Атанас Папасаул – края на 1883г. – есента на 1885г.

 

Списък на селищата влизащи в Каваклийска околия от 1879 г. до 1901 г.:

1. Балъ Бунар /Меден кладенец/, 2. Гердеме /Хлябово/, 3. Голям Манастир, 4. Дуганово, 5. Каваклий /Тополовград/, 6. Карапча /Маломир/, 7. Козлуджа /Орешник/, 8. Казълджиклий /Дряново/, 9. Минечево /Орлов дол/, 10. Пазарджик /Търговище заличено суказ 57/5. II. 1965 г./, 11. Соуджак /Студена/, 12. Татаркьой /Радовец/, 13. Шахли /Княжево/, 14. Явуздере /Доброселец/, 15. Вакъф /Устрем/, 16. Главан, 17. Дилджилери /Полски градец/, 18. Ессе-Бегли /Пчела/, 19. Калфакьой /Миладиновци/, 20. Каяджик /Скалица/, 21. Коюн бунар /Овчи кладенец/, 22. Малък Манастир, 23. Ново село /Мрамор/, 24. Талашманли /Генерал Тошево/, 25. Хасан Бегли /Изгрев/, 26. Шевкулар /Светлина, 27. Кавур алан /Българска поляна/, 28. Каялъ дере /Каменна река/, 29. Мая Курфалий /Овчарци/, 30. Паша махле /Войвода сляло се със с. Главан 1955 г./, 31. Синапли /Синапово/, 32. Маца, 33. Чукарово 34. Битлиджа /Староселец – заличено с указ 2294/28. ХII. 1978 г./, 35. Гюбел /Межда/, Гюнелий /Любимец/, 36. Драма, 37 Курфалий /Савино/, 38. Куршумли /Трънково/, в оклията са влизали също и селищата Крушево /Сакарци/, Крумово /Планиново/, Кунево, Хадъра /Владимирово.

 

Още преди освобождението Кавакли (Тополовград) е било голямо селище, оформено като значителен търговски, занаятчийски и земеделски център на голям район. Кавакли, е имал градски облик и функции още преди освобождението, но официално се споменавал като град в началото на 80-те години на ХIХ век. През 1882 г. има дописка във вестник “Съветник” от 23-24. V. в която се съобщава за празнуването на деня на “Св. Св. Кирил и Методий” от българските чиновници в град Кавакли. В същият вестник в бр. 56 от 19. ХII. 1882 г. е поместена дописка, в която се разказва за посещението на областният управител на Източна Румелия – княз Александър Богориди, в Кавакли след получаването му на ордена “Османие”. На връщане от Цариград княз Богориди е минал през Харманли, Търново Сеймен, Карабунар, Минечево, Кавакли и т. н. За посрещането му в град Кавакли пише: “… Градът бил осветен като ден с безброй разноцветни фенери. Имало и много триумфални врати с поздравителни надписи. Осветлението било изрядно и представлявало пленителна картина”. Градът е бил управляван от градски кмет и от градски съвет от 9 до 11 души, които били избирани за срок от три години. Разделен е бил на махали, българската махала се е наричала “Булгария”, другите две махали са били Беширска и Горната махала. В последствие българската махала е била кръстена “Агиос Георгиос” (Св. Георги).

След обявяването му за околийски център започнали да се изграждат и административните учреждения, необходими за нормалното функциониране на околията и живота в нея. На 1. VIII. 1880г. била открита пощенска станция, като района се обслужвал от двама междуселски пощальони, един началник и един чиновник. Телеграфна и телефонна линии били открити през следващата 1881 г. Съдилище в Кавакли било създадено и заработило от 1. II. 1880 г. Съдилището било от втори разряд със съдия – Матей Хаджипетров, секретар – Атанас Важаров, писар – Желязко Стоянов и разсилен, с адвокати на свободна практика. През 1879 г. във всички околийски центрове и селища с население над 4000 жители се назначавал полицейски комисар, който е бил помощник на околийския началник по подържането на обществения ред. Реда в граничните райони се съблюдавал и от жандармерията, която била разположена по границата и в околийския център. При с. Татаркьой (Радовец) е функционирала петокласна митница наречена “Актарма” командния пункт е бил до самото село, в така наречената (“Държавна нива”), която е обслужвала пътя от Ямбол за Одрин. През 1882 г. в околията е имало 28 български училища, в които се учили 896 момчета и 140 момичета, тези 1036 ученика са били обучавани от 32 учителя и 3 учителки. В околията е имало и 11 гръцки училища, в които се учили 678 момчета и 7 момичета, обучавани от 19 учители. За здравеопазването на населението в околията се е грижил околийски лекар. През 1882 г. в Кавакли (Тополовград) е бил създаден клон на благотворителното дружество “Св. Пантелеймон”, което е имало за главна цел да подпомага санитарния персонал като – лекари, милосърдни сестри, фелдшери и баби акушерки.

Според статистическите данни на Дирекцията на финансите на Източна Румелия за 1880 г. в Каваклийска околия е имало 5544 къщи, като по този показател тя е била на първо место в Сливенски департамент (окръг) и на 11 място в Източна Румелия. По броя на домакинствата околията също е на първо място в департамента с 6934 семейства, а сред околиите на Източна Румелия е била на 9 място. Общият брой на жителите на околията за 1880 г. е бил 29 557 души като в Сливенски департамент по-голяма била само Сливенска околия с 30 597 жители. Според този показател околията била на 12 място сред околиите в Източна Румелия. От общия брой жители на околията - 15 547 души (7 884 мъже, 7 663 жени) са били българи. Гърците са били 11 844 души (6 014 мъже, 5 830 жени). По този показател Каваклийска околия е била на първо място в областта. По това време в Източна Румелия е имало 42 451 гърци (21 664 мъже, 20 787 жени). В околията имало 1 237 турци (666 мъже, 571 жени), като по този показател тя е била на последно място в Сливенски департамент и на 26 място от общо 28 околии в Източна Румелия. Циганите в околията били 460 души (230 мъже, 230 жени). Българи бежанци по това време в околията са били 97 семейства (409 души, от които 220 мъже, 183 жени), имало е и гърци бежанци 60 души.

В стопанско отношение околията е била важен район за департамента и областта. За стопанството в района през 1880 г. данните са следните – в околията били произведени: пшеница – 125 125 кила, което я нареждало на второ място в Сливенски департамент и на 4 място в областта. Отглеждани са били още ръж – 22 294 кила, ечемик – 61 570 кила, овес – 23 195 кила, царевица – 43 856 кила по производството на която била на първо място в департамента и на 11 място в областта. В района се отглеждали и много лозя - над 1000 хектара, добивало се е много вино и ракия. През 1882 г. в околията били произведени – 1 793 710 оки вино (една ока - 1,28 кг.), по производството на вино Каваклийска околия е била на второ място в Източна Румелия след Конушката околия – 1 843 004 оки вино. Произведената ракия била 143 496 оки, като по-голям производителен район в Източна Румелия се посочва само Стара Загорска околия, където било произведено – 180 019 оки ракия. На първо място в сливенски департамент и на 6 място в областта околията била по производството на копринени пашкули – 4 620 оки. В околията се отглеждали овце – 82 026 бр., кози – 27 411 бр., като повече кози в Източна Румелия имало само в Бургаска околия, свине – 4 254 бр. и други животни. От данните за работната земя в околията по това време е видно, че тя е била – 304 874 уврата (уврат -дюлюм) - 2500 кв. аршина - 1160.30 кв. м, по този показател околията е била на второ място в Сливенски департамент (след Ямболска околия) и на четвърто място в Източна Румелия. Освен отбелязаните по-горе отрасли на селското стопанство в района било сравнително добре развито и занаятчийството. Като важни занаятчийски центрове в района се оформили – Кавакли (Тополовград), Козлуджа (Орешник), Минечево (Орлов дол). Търговията в района все още била обърната към традиционните пазари за местни стоки, ползвани преди освобождението. Местните търговци използвали най-често близкия митнически пункт при с. Татаркьой при отиването на одринския пазар. Търгувало се предимно със земеделски и занаятчийски стоки.

 

Административно – териториално деление на Княжество България 1885г. – 1901г. – Каваклийска околия влизала всъстава на Сливенски окръг. /околийски началници/

 

4. Желязко Петков – есента 1885г. – 30/05/1886г.
5. Станко Разбойников – 30/05/1886г. – 28/02/1890г.
6. Тодор Николаев – 008/03/1890г. – 28/10/1893г.
7. Никола Цветков – 07/11/1893г. – 12/02/1894г.
8. Димитър Боев – 12/02/1894г. – 08/06/1894г.
9. Георги Николов/Николаев/ - 08/06/12/06/1894г.
10. Георги Ст. Захариев – 12/06/1894г. – 12/11/1894г.
11. Начо Томов – 12/11/1894г. – 09/07/1898г.
12. Тодор Тенев – 09/07/1898г. – 13/03/1899г.
13. Ангел Стойчев – 13/03/1899г. – 15/11/1899г.
14. Михаил Иванов Михайлов – 17/11/1899г. – 19/06/1900г.
15. Еню Петков – 19/06/1900г. – 25/12/1900г.
16. Герги С. Паленков – 11/01/1901г. – 22/01/1901г. – не е заел длъжността
17. Желю Младенов – 22/01/1901г. – 26/01/1901г. – 26/01/1901г. – отказал длъжността
18. Г. Атанасов07/02/1901г. – 13/02/1901Г. – не е заел длъжността
19. Георги С. Паленков – 15/02/1901г. – 28/03/1901г.
20. Вълчо Т. Костов – 28/03/1901г. – 01/06/1901г

 

През разглеждания период Каваклийска околия независимо, че е била граничен район в стопанско отношение е била важен район за страната. Околията влизала в състава на Сливенски окръг и заемала площ от 1 396,6 кв. км което представлявало 1.37 % от територията на Княжеството и 20 % от територията на окръга. При преброяването на населението през 1888 г. околията е имала население 34 759 души, след пет години при преброяването през 1893 г. околията вече наброявала 36 555 жители. Средната гъстота на населението на кв. км в района била– 28 души/ кв. км, при 34.6 души за страната. През 1893 г. в околията имало – 18 476 мъже и 18 079 жени. Православни са били – 35 676 души, а мюсюлмани – 750 души, в гр. Кавакли имало 96 души протестанти. По това време в околията живеели: 20 776 – българи, 14 899 – гърци, 418 – турци, 335 – цигани, 127 – от други народности. През 1900 г. ражданията в околията са били 1717, женитбите 331, умиранията 945. В Кваклийска околия единствено от цялата страна имало група от чисто гръцки села по официалната статистика, това били с. Голям Манастир – 1518 ж., с. Дуганово – 786 ж., гр. Кавакли (Тополовград) – 7456 гърци и 127 българи, с. Козлуджа (Орешник) - 2161 ж., с. Малък Манастир – 1295 ж., с. Чукарово – 225 ж., с. Синапово – 1669 ж. Други по-големи селища в околията били: Минечево (Орлов дол) - 1660 ж., с. Гердеме (Хлябово) - 1284 ж., с. Вакъф (Устрем) - 1045 ж., с. Карапча (Маломир) - 1481 ж., с. Соуджак (Студена) - 1189 ж., с. Главан – 1575 ж., с. Дилджилери / Полски градец/ - 1817 ж., с. Каяджик (Скалица) - 1317 ж., с. Коюн бунар (Овчи кладенец) - 1269 ж., с. Талашманли (Генерал Тошево) - 1018 ж., с. Ново село (Мрамор) - 819 ж., с. Татаркьой (Радовец) - 859 ж., с. Срем – 1347 ж., с. Шахли (Княжево) - 819 ж., с. Шевкулар (Светлина) - 660 ж., с. Явуздере (Доброселец) - 958 ж., които били населени предимно с българско население. Нека погледнем само за сравнение колко е било населението на съседни околийски и окръжни центрове през същата 1893 г.: Казълъгач (Елхово) - 1549 ж., Ямбол – 13 588 ж., Харманли – 4039 ж., София – 46 593 ж. По време на това преброяване в Кавакли (Тополовград) е имало 1222 къщи, а в 36-те села на околията имало общо 4699 къщи. През 1893 г. в околията имало - ниви, градини, бостани и др. подобни – 31 000 ха. – 27 % от цялата територия на околията, лозя – 1 140 ха. – 0.87 %, ливади – 1000 ха. – 0.77 %, гори и балталъци – 10 600 ха. – 8.1 %, мери, пасища, реки, блата, населени места, пътища и негодни за обработване земи 86 920 ха. – 66.2 % от територията на околията. През 1891г. в Каваклийска околия са били добити: пшеница – 15 222 160 кг, ръж – 2 015 150 кг, царевица – 1 586 420 кг. За този период на един жител от околията се падало 292 кг зърнени храни, а за страната средно този показател е бил 265 кг на човек. За прехраната на населението на околията през 1890 г. са били необходими 10 568 375 кг зърнени храни, а са били произведени в повече 3 175 141 кг. Освен посочените зърнени храни за изхранването на населението за фураж и за пазара през 1891 г. са били произведени още: ечемик – 2 755 890 кг, овес – 1 030 650 кг, лимец – 704 990 кг, просо – 168 000 кг, картофи – 101 000 кг, бобови – 78 000 кг, сусам – 17 340 кг. В Каваклийска колия по това време на всеки 100 жители се падали 467 домашни животни, а за страната 328. През 1892 г. в околията се отглеждали: коне - 3 277 бр., катъри – 276 бр., магарета – 3 084 бр., едър рогат добитък – 21 683 бр., овце – 120 916 бр., кози – 17 234 бр., свине – 4 552 бр. На 1000 души от околията през този период се падали – 472 говеда, за България – 430 бр., овце за околията – 3 307 бр., за страната – 2 075 бр., биволи за околията – 221 бр., за страната – 103 бр., кози за околията – 371 бр., за страната – 382 бр., свине за околията – 102 бр., за страната – 129 бр. През 1900 г. в Кавакли е имало Ловно-рибарско дружество с 256 членове. През 1900 г. в околията били отглеждани: крави – 5 368 бр., волове – 6 812 бр., телета – 2 566 бр., овце - 112 770 бр., овни – 8 322 бр., агнета – 50 636 бр., кози – 19 117 бр., свине – 2 243 бр.

 

Втора цялостна административно-териториална реформа в страната се провежда през 1901г., когата с указ №236 от 16/05/1901г. /ДВ, бр.104 от 17/05/1901г./ е обнародван Закона за административното деление на територията на държавата /приет от 11 ОНС на 04/05/1901г. Според новия законодателен акт страната била разделена на 12 области 71 околии и общини.

 

17/05/1901г. закрита била Каваклийска околия, селищата в нея били разпределени между Казълагачка /Елховска/, Ямболска, Новозагорска и Харманлийска околия. Тополовград и повечето селища от бившата околия преминали към околия Казълагач /Елхово/, окръг Бургас. Формално последния околийски началник на Каваклий /Тополовград/ остава на поста си до 01/06/1901г.

 

Градски кметове 1879г. – 2007г.

1. Петър Димов – 1879 – 1884г.
2. Никола П. Георгиадис – 1884 – 29/11/1887г
3. Христо Чичиниадис – 29/11/1887г. – 05/05/1888г.
4. Петър Димов – 06/05/1888г. – 00/09/1890г.
5. Атанас Влайкидис – 00/09/1890г. – 14/10/1893г.
6. Никола П. Георгиадис 14/10/1893г. – 30/07/1894г.
7. Димитър Паскалев Икономидис – 30/07/1894г. – 26/02/1896г.
8. Велко Илиев – 26/02/1896г. – 01/10/1896г.
9. Димитър Христов Зографос – 01/10/1896г. – 01/05/1897г.
10. Георги Христов Терзиев – 01/05/1897г. – 13/09/1899г.
11. Димитър Паскалев Икономидис – 13/09/1899г. – 28/08/1900г.
12. Димитър Паскалев Икономидис – 28/08/1900г. – 20/07/ 1901г.
13. Константин Вълчев Хаджипетров – 20/07/1901г. – 12/07/1902г.
14. Константин Вълчев Хаджипетров – 12/07/1902г. -20/09/1905г.
15. Георги Христов Терзиев - 20/09/1905г. – 15/10/1908г.
16. Иван Петров Калпакчи – 15/10/1908г. – 02/04/1912г.
17. Нико Мичев – 02/04/1912г. – 26/11/1918г.
18. Константин Стоев – 26/11/1918г. – 07/04/1920г.
19. Нико Мичев – 07/04/1920г. – 00/07/ 1923г.

През периода 1905-1907г. и 1923-1926г. гърците от Кавакли /Тополовград/ и околните селища Козлуджа /Кариез, Орешник/, Дуганово, /Капитан Петко войвода/, Синапли /Синапово/, Чикурово /Чукарово/, Голям и Малък Манастир, се изселват в Гърция. При първата изселническа вълна изселниците били заселени в района на гр.Лариса, а от втората предимно в северна Гърция.

На тяхно место били заселени българи бежанци от Източна Тракия /Малгарско, Кешанско, Узункьоприйско, Одринско/, Западна Тракия /Дедеагачко, Гюмюрджнско, Софлийско/, Егейска Македония /Енидже Вардарско, Кукушко, Воденско, Солунско, Демир Хисарско/.

 

1. От 00/07/ 1923 г. – 21/06/1924г. - тричленна комисия управлява града:

1. Нико Мичев - председател

2. Моско Петров Хаджимихайлов

3. Харалампи Николов Памуков

1. 21/06/1924г. – 12/07/1924г. - Общинска тричленна комисия управлява града

Моско Петров Хаджимихайлов – председател

Георги Д. Икономидис

Иван Петров

1. Моско Петров Хаджимихайлов – 12/071924г. – 30/11/1925г.
2. Георги Петков Лафчиев – 30/11/1925г. – 00/00/1926г.
3. Георги Петков Лафчиев 00/00/1926г. – 23/08/1929г.
4. Георги Тумбев – 23/08/1929г. – 13/11/1929г.
5. Георги Петков Лафчиев – 13/11/1929г. – 01/09/1931г.
6. 01/09/1931г. – 00/05/1932г. тричленна комисия управлявала града

Васил Христов Калайджиев – председател

Харалампи Николов Памуков

Белю Георгиев – до 03/12/1931г.

Васил Севов – от 03/12/1931г.

1. Нико Попниколов – 00/05/1932г. – 00/05/1934г.

През 1934 г. град Кавакли е бил преименуван с министерска заповед 3008/ обнародвана на 1 февруари 1934 г. в Тополовград. По това време градът е наброявал 6422 жители от които 6295 българи, гърци – 44, турци – 4, цигани – 46 и други народности – 37. От българите 4700 са били тракийците от Западна и Източна Тракия, около 1000 души са били македонците, останалите около 400 души са били местни, преселници от Добруджа, учители, чиновници и др.

Тополовград е бил общински център към Елховска околия и след 1934 г. към Бургаска област по новото административно деление на страната. Какъв е бил броят на населението в района през 1934 г.? Тополовград – 6422 души, Българска поляна – 1014 души, Владимирово – 283 души, Доброселец – 725 души, Дуганово – 777 души, Каменна река – 947 души, Княжево – 1233 души, Ново село /Мрамор/ - 915 души, Орешник – 1583 души, Орлов дол – 2423 души, Крумово /Планиново/ - 550 души, Присадец – 442 души, Константиново /Радовец/ - 1528 души, Крушево /Сакарци/ -131 души, Светлина – 1338 души, Синапово – 2223 души, Срем – 1831 души, Устрем –1831 души, Филипово – 385 души, Хлябово – 1474 души, Чукарово – 763 души,

В стопанско отношение Тополовград и районът са били изостанал земеделски край на България. С тютюнопроизводство и животновъдство се занимавали ¾  от населението на града и района.

 

След преврата на 19/05/1934г., в страната била проведена административно-териториална реформа, като съществуващите окръзи са били обединени в 7 нови области, начело с областни директори / Указ №179 от 19/05/1934г. /ДВ. Бр.38 Притурка, 19/05/1934г./. Тополовград и района оставали в пределите на област Бургас, околия Казълагач.

1. Атанас Попов – 00/05/1934г. – 00/06/1934г.
2. Георги Петков Лафчиев – 00/06/1934г. – 27/09/1934г.
3. Васил Иванов Будаков – 27/09/1934г. – 00/09/1938г.
4. Кръстю Йорданов Железаров – 00/09/1938г. – 00/08/1940г.
5. Георги Божилов Клочков – 00/08/1940г. – 00/00/1943г.

 

През 1944 г. Тополовград е бил един типичен провинциален, сравнително не малък за времето си крайграничен град, известен тютюнопроизводителен център. Административната структура била сравнително добре развита. Градът бил център  на община към Елховска околия, Бургаска област, имало съд, данъчно управление, полицейски участък, поща и телеграф, прогимназия, три банки, център бил на архиерейско наместничество към Сливенска епархия, имал три църкви и осем параклиса. През 1944 г. населението му било 6534 души, от които българи – 6428, гърци –31, турци – 28, цигани – 40 и други – 10. Почти всички тракийци и македонци които през 1942 г. заминали за Тракия, отново се завърнали в района,  поради настъпилата нова политическа и военна обстановка в България и Беломорието. Освен с тютюнопроизводство населението се занимавало и с животновъдство. През 1944 г. в Тополовград имало 6000 бр. - овце, 5500 бр. - кози, едър рогат добитък - 2000 бр., камили - 45 бр., коне - 650 бр., много домашни птици. Отглеждали се, но в по-ограничени количества предимно за местния пазар: зърнено-фуражни култури, зеленчуци, грозде, бостани, тикви, слънчоглед, памук. Градът е бил важен занаятчийски и търговски център за района през 1944 г. В Тополовград имало около 400 занаятчии и търговци, които били обединени в Общо занаятчийско сдружение. Такъв бил в общи линии Тополовград и районът към месец септември 1944 г. 

 

1. Иван Петков Димитров – 00/00/1943г. – 09/09/1944г.
2. Мирчо Георгиев Мирчев – 09/09/1944г. – 09/03/1948г.

 

Преди 70 години с указ 19 на Регентите на България от 19.04.1945г., обнародван в Държавен вестник брой 99/ от 29.04.1945г. е била възстановена Тополовградска административна околия в състава на Бургаска област.

1. Мирчо Георгиев Мирчев – 09/03/1948г. – 29/05/1949г.

 

Административно деление на Народна република България 1949г.-1956г. С Указ №794 от 24/09/1949г. /ДВ.бр.224 от 28/09/1949г./ страната била разделена на 14 окръга  и 101 околии. Тополовградска околия влязла в състава на окръг Ямбол.

1. Кръстю Ламбов Каракашев – 29/05/1949г. – 10/10/1949г.
2. Мирчо Георгиев Мирчев – 10/10/1949г. – 00/00/0000г.
3. Манол Вълков Тойчев – 00/00/0000г. – 14/05/1951г.
4. Кръстю Ламбов Каракашев – 14/05/1951г. – 00/12/1952г.
5. Вълчо Васев Карачобанов – 00/12/1952г. – 00/02/1956г.

 

Промяна в административното деление на Н.Р.България 1956г. – закрит бил Ямболски окръг. Тополовградска околия преминала към Старазагорски окръг

 

1. Костадин Михалев Карапачов – 21/02/1956г. – 01/11/1957г.
2. Славчо Станилов Будаков – 01/11/1957г. – 00/00/1959г

 

Административно деление на Народна Република България за периода 1959г. – 1987г. Тополовград и района влизат в състава на Ямболски окръг.

1. Славчо Станилов Будаков – 00/00/1959г. – 00/00/1962г.
2. Славчо Станилов Будаков - 00/00/1962г. – 00/00/1966г.
3. Славчо Станилов Будаков – 00/00/1966г. – 03/07/1971г.
4. Славчо Станилов Будаков – 03/07/1971г. – 18/01/1974г.
5. Славчо Станилов Будаков – 18/01/1974г. – 08/06/1976г.
6. Кирил Ламбов Атанасов – 08/06/1976г. – 25/03/1979г.
7. Кирил Ламбов Атанасов – 25/03/1979г. – 11/06/1981г.
8. Кирил Ламбов Атанасов – 11/06/1981г. – 13/12/1983г.
9. Кирил Ламбов Атанасов – 13/12/1983г. – 12/02/1986г.
10. Петър Монев Пашов – 12/02/1986г. – 13/06/1986г.

 

Административно деление на България 1987г. – 1998г. страната била разделена на 9 области. Тополовградска община излиза от състава на бившия Ямболски окръг и преминава административно към област Хасково / в която влизали бившите окръзи Хасково, Стара Загора и Кърджали/.

1. Петър Монев Пашов – 13/06/1986г. – 07/02/1988г.
2. Петър Монев Пашов – 07/02/1988г. – 17/09/1990г.
3. Петър Монев Пашов – 17/09/1990г. – 20/10/1991гг
4. Петър Монев Пашов - 20/10/1991г. – 00/10/1995г
5. Стоян Господинов Стоянов – 00/10/1995г. – 00/06/1998г.
6. Йовка Димитрова Белева – 00/06/1998г. – 00/10/1998г.
7. Коста Иванов Костов – 00/10/1998г. – 00/10/1999г.

 

От 1999г. България е разделена административно на 28 области и 264 общини. Община Тополовград влиза в състава на област Хасково.

1. Данчо Димитров Трифонов – 00/10/1999г. – 00/10/2003г.
2. Николинка Димитрова Вълчева – 00/00/2003г. – 00/00/2006г.
3. Петър Монев Пашов – 00/00/2006г. – 00/00/2006г.
4. Петър Монев Пашов – 00/00/2006г – 00/10/2007г.
5. Евтимия Петрова Карачолова /Спасова/ – 00/11/2007г. – 00/11/2011г.
6. Божин Петров Божинов – 00/11/2011г. – 00/11/2015г.
7. Божин Петров Божинов – 00/11.2015г. -

 

 

 

Водата извор на живот за Кавакли

    Планетата Земя, наричана още „синята планета“, е покрита със 70% вода, но повечето източници са солени. Питейната вода представлява само 3% от тях.. 

   Нашата земя представлява гигантски съд с вода, в който съществува всичко живо.

   Водата е най-познатото вещество на Земята. Тя съпътства всеки миг от живота ни, но знаем ли ние каква тайна крие в себе си тази удивителна стихия. Oткъде е дошла, кой и защо я дарил на нашата планета. Всяко от свойствата на водата е уникално. Досега науката няма отговор защо водата е eдинственото вещество на планетата, което може да се намира в три състояния: течно, твърдо и газообразно. Защо тя е най-мощният разтворител на Земята и по какъв начин тя се издига по стволовете на дърветата, преодолявайки десетки атмосфери налягане.

   Всеки знае, че животът на Земята без вода е невъзможен. Но се прави много малко за нейното опазване, а с това и опазването на човешкия род и природата. В последните десетилетия поради всеобщото замърсяване, климатичните промени, увеличаването на населението на земята, все по-голямото потребление на сладка вода, бързото обезлесяване, учени и политици прогнозират че към 2025г. света ще навлезе в глобална водна криза. Която ще засегне по-голямата част от човечеството, и какво ще последва от това, а то е толкова близо, когато нашите деца ще са големи.

   Но да слезем на местно, наше си ниво.

   За Кавакли, Тополовград, водатаи хората. За това може ли, туй което ни е дал Господ, да не се пилее, да се използва рационално и с любов, за да я има песента вода, за да има Тополовград.

   Песента на водата векове наред огласяла петте дерета, бълбукала през скали и покрай тополи, носела се весело по северния склон на Сакар планина и в ниското се събирала в малка буйна и весела река поела своя дълъг и благодатен път. И това богатство се леело безспир, напоявало обилно майката земя, давало живителна влага за тополи, върби, ракитак и цветя омайни.

   Колко отдавна е било това.

   Близо сто години след като преминала черната опустошителна вълна на османските орди, това место се огласило от човешката гълчава.

   Първите сведения за селище на това място са от 1493г., от онова далечно време научаваме че тук е съществувало селище Кавакли /Тополово/. Кръстили са го на многото тополи които се извисявали и шумолели покрай бистрите извори, а за да има тополи е нужно да има доста вода, тополата е водолюбиво дърво.

   Тополовград е разположен върху триаски, шисти, пясъчници и варовици от Тополовградската синклинала.    Във високата южна част на синклиналата от триаските шисти бликат значителен брой извори, около които е възникнало и развило селището Кавакли днешния Тополовград. 

   Първите заселници за които се споменава са били юруци /33 семейства/ предимно скотовъди, които намерили тук добра паша и вода за своите животни./Юруците са тюркска етническа група, обитавала от 14 до 20 век главно планински области в Мала Азия, Тракия, Македония и Епир. Смята се, че те произлизат от огузите. Те са мюсюлмани и говорят турски език, като основното им разграничение от турското население е номадският им начин на живот/.

   Юруците изчезнали, или отишли незнай къде, по своя път, нали са номади, в кръвта им е движението. Като спомен от тях останали само имената на някои местности.

   А селището продължило своя живот..

   Поради наличието на много и хубава вода, която можела да се използва лесно за земеделие и занаятчийство, защото се движила, бързала и пеела своята песен на север но склона, селището се е разраснало и разпростряло в северна посока, разположило се между малките рекички образувани от тези постоянни водоизточници които давали началото на р.Каяджик каято отива в река Коруджа дере, а тя пък в река Тунджа.

   В началото на XVII век през 1617 г. Кавъклъ е било вакъфско селище на Баядзид II, със 104 християнски семейства, от което се вижда, че още от тогава, а дори и по-рано селището е придобило вече християнски облик.

   Търкаляло се времето, водата пеела неспирно своята песен и привличала при себе си все повече и повече хора, защото Водата е извор на живот.

   През 1877г. в Кавакли имало 5250 жители, през 1893г; - 7583 жители,  през 1900 г - 8136 жители, а през 1905 г, е бил най-многолюден за цялата си история като населено място с 8416 жители. Да водата наистина била богатство, благосъстояние, водата била ценен дар. Тя създала града и тя го е развила, тя е донесла и неговия престиж. През 1900 г. в Кавакли е имало: 30 железарски дюкяна, 25 шивашки, 14 кондуржийски, 10 златарски, 1 часовникарски, 6 бояджийски, 20 касапски, 3 сарашки, 16 кожухарски, 18 бакалски. В Кавакли работили едни от най-добрите майстори на широко използваните до към 1920 г. вид женски калцуни наречени лапчини. По сборовете из околните селища много предпочитани били и предлаганите от Каваклийските майстори – чехли, сандали, калпаци и др. Силно развитие имало зеленчукопроизводството /бамя, чесън, зеле/ поради наличието на много и хубава вода, лозарството, производството на вина и ракии, бубарството, производството на коноп, животновъдството.

   Ето и думите на Константин Иречек посетил Кавакли през 1885г. в потвърждение на казаното по горе. „Най-после излязохме от голяма сенчеста дъбова гора и се спуснахме от нея надолу в Кавакли. Мислех си, че ще намеря само някое по-хубаво село, но неочаквано като излязох от гората, видях пред себе си значителен град (1885 г. – 1120 къщи, със 7064 жители), разположен между лозя, черничеви градини и конопища, на един склон наведен на север”.

   А как се използвала водата, тя била ценна суровина, небивало да се пилее, а да се използва рационално, за благото общо и лично.

   На  тези местни водоизточници били изградени каменни чешми с корита. В последствие с разрастването на града на север по склона, предприемчивите каваклийци започнали да прокарват системи от керамични водопроводи, в които вкарали водата. Изградени били още нови чешми, водопроводи и водоеми за обществено ползване по целия град, като са използвали значителния дебит на водата и наклона на склона – гравитачния път на водата. . От чучурите на 36 чешми водата пеела своята песен и дарявала хората с живот.

   Тази система функционирала ефективно и безотказно стотици години, до средата на ХХ век, когато започва да се изгражда днешната канализация на Тополовград.

   Водата която се ползва сега от тополовградчани се докарва чрез помпи от 6 км от близкото с. капитан Петко войвода. Постепенно местното водно богатство било загърбено, занемарено и почти неизползвано за благото на хората; Водата е създала Тополовград, защо я забравихме.

   В днешно време когато водата в нашите географски ширини все повече и повече намалява и много водоизточници изчезват, когато водата е стратегия, безотговорно е това богатство да се пилее, да не го забелязваме и да нехаем за него. Защото трябва да уважаваме това което ние предоставила природата, да го ценим и ползваме разумно. Какво е вашето мнение, защото това богатство е ваше, то може да Ви носи ползи.

   А какво ще кажете да помислим практично, както са мислили старите Каваклийци, и да се възползваме от природните блага с които разполага града. Водата и гравитачния и наклон. Най-ниската част на града при Понката има надморска височина 274м. а надморската височина на чешмата при църквата Свети Илия е с надморска височина 353м. или денивелация от 77м или ако се направи фонтан той може да издига водата на височина 77м. и то само под влияние на денивелацията. А защо да не се направят фонтани на няколко места – защо пък да не стане града на фонтаните, защо да не се направи някоя водна стена, няколко хубави чешми, да се захранват за технически нужди училищата, детска градина, болница, зелени площи, градски паркове и градини, другите административни сгради,  да се направят открити водопроводи, водохранилища за земеделски нужди и др. Помислете върху тази идея, водата е създала Тополовград, Водата е извор на живот, може би тя да възроди отново Тополовград.